Вълнуващ януари в литературен план! Нека сега ви запознаем с книгите, които заслужават да бъдат прочетени и които вече може да намерите по книжарниците.
"Утешението на ангела",Фредерик Льоноар
"Пътят на живота ни води от несъзнанието към съзнанието, от страха към любовта"
„Утешението на ангела“ (превод: Росица Ташева, 160 стр.) буди интерес преди всичко с размислите за ценностите и всичко онова, което не е преставало да бъде в центъра на човешкото внимание от най-стари времена. След опит за самоубийство двайсетгодишният Юго е настанен в болнична стая с деветдесет и две годишната Бланш, която изживява последните си дни. Обзети от спонтанна симпатия един към друг, двамата повеждат завладяващ разговор за големите метафизични въпроси без еднозначен отговор: Бог, смъртта, съдбата, свободата, щастието, любовта… Юго е песимистично настроен, намира съществуването за абсурдно и не вярва в нищо и никого. Постепенно обаче отчаянието му започва да отстъпва пред любовта към живота на Бланш, особено когато тя му разказва изумителното духовно приключение, което е изживяла в младостта си и което я е преобразило.
За автора:
Фредерик Льоноар (род. 1962 г. в Тананарив, Мадагаскар) е популярен френски философ и социолог, специалист по история на религиите. Главен редактор е на двумесечното списание „Le Monde des religions“ (Светът на религиите), продуцент и водещ на седмичното телевизионно предаване „Небесните корени“ по „France Culture“. Изключително богатото му творчество включва над 40 есеистични произведения (сред тях издадените от „Колибри“ „Душата на света“ и „Сократ, Иисус и Буда“), удостоени с 10 френски и европейски награди, 10 книги с разговори и интервюта, участие в 3 енциклопедии, 7 романа, 2 театрални пиеси, 3 комикса и сценарии за серия от 5 телевизионни документални филма. Големите му теми са духовността, щастието, смисълът на живота, както и защитата на природата и на животинския свят. Книгите му са преведени на 20 езика и продадени в 40 милиона екземпляра. „Утешението на ангела“ е най-новата му творба.
На 18 януари излизe ново издание на романа „Бавно“, знакова творба на един от най-големите съвременни писатели - Милан Кундера. Оригиналния дизайн на корицата дължим на Стефан Касъров.
„Бавно“ (превод: Росица Ташева, стр. 112, твърди корици) e първата художествена творба на писателя, написана на френски език и публикувана през 1995 г. Представлява размисъл за влиянието на модерността и технологиите върху светоусещането на индивида. Няколко сюжетни линии бавно се сплитат, докато не се обединят окончателно в края на романа.
"...защото източникът на страха е в бъдещето, а освободеният от бъдещето си няма от какво да се страхува..."
Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с полските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които – както един чешки израз определя сладкото им безделие – са съзерцавали прозорците на Дядо Боже. Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се стреми да си набави липсващата му динамика…
За автора:
Жива легенда на европейската литература, Милан Кундера владее до съвършенство изкуството на романа, полифонията и фарса. Роден е през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Постига международна известност с книги като „Книга за смеха и забравата“, „Смешни любови“, „Животът е другаде“, „Валс на раздяла“, „Безсмъртие“, „Шегата“, „Самоличност", „Непосилната лекота на битието“ (екранизиран през 1988 г. под режисурата на Филип Кауфман). Не по-малко завладяващи са есеистичните му произведения: „Завесата“, „Една среща“, „Изкуството на романа“. Бляскавият експериментален стил на Кундера се характеризира с неподражаема ирония, метафизични размишления и философска дълбочина.
„Някъде все още има слънце“, Майкъл Грюнбаум
"Все още не знаем какво ни готви бъдещето. Никой от старите ни приятели вече не е сред нас. Не знаем дори къде ще живеем, абсолютно нищо! Но някъде по света все още има слънце, планини, морета, книги, малки чисти квартири и може би шанс за изграждане на нов живот."
„Някъде все още има слънце“, спиращ дъха мемоар за Холокоста. Пленителен разказ, който ще помогне на младите читатели мислено да се поставят в невъобразими условия – и ще им покаже как деца, не по-различни от тях самите, са успели да оцелеят. "Някъде все още има слънце" се чете като личен дневник на едно чешко момче, а по-късно и тийнейджър, правдиво отразяващ най-съкровените му мисли и чувства през периода от 1939 до 1945 г.
Книгата е финалист за Националната награда за еврейска литература, носител на наградата Златен медал за избора на родителите и на отличието Юрика, сребърна награда за детска нехудожествена литература.
„Това е книга за моите преживявания от девет- до петнайсетгодишна възраст, когато германската нацистка армия завладя Прага, моя роден град, а после направи всичко възможно да унищожи еврейската общност в него. Разказът е за невероятната смелост, постоянство, изобретателност, издръжливост и воля на един човек (майка ми) да остане жив и да съхрани надеждата, че в крайна сметка ще дойдат по-добри времена. Това е история, която реших да разкажа на света едва на преклонна възраст. Защо чаках седемдесет години? Е, това е отделна история сама по себе си“, споделя авторът.
"Старите дървета са наши родители, и родители на нашите родители. Ако искаш да узнаеш тайните на природата, трябва да упражняваш повече хуманност…"
За автора:
Майкъл Грюнбаум е роден в Прага, Чехословакия, през 1930 г. Баща му е виден член на еврейската общност в Прага. След като нацистите окупират Чехословакия през 1939 г., бащата на Майкъл е арестуван, изтезаван и изпратен в Малката крепост в Терезин, където е убит в рамките на две седмици. Майкъл е изпратен в Терезин през 1942 г. заедно с майка си и сестра си и остава там до края на войната. Семейството се завръща в Прага, изгубило роднини, приятели и имущество. Напускат страната през април 1948 г. и прекарват две години в Куба, докато не им бъде разрешено да влязат в САЩ. В Куба Майкъл посещава американска гимназия и я завършва за две години, за да влезе в Масачузетския технологичен институт (МТИ). Дипломира се от МТИ като бакалавър по строително инженерство. По време на Корейската война е призован и прекарва две години в армията. Работи в пътното ведомство на Чикаго, Илинойс, и се запознава със съпругата си Телма, за която е женен в продължение на петдесет години.
"Симпатично мастило", Патрик Модиано
На 21 януари излизе от печат и „Симпатично мастило“, най-новата творба на Нобеловия лауреат за литература Патрик Модиано, посрещната с ласкави отзиви от литературната критика и от широката публика. „Малката музика“ на този изящен роман плавно лъкатуши и съпровожда читателя в лабиринта на спомените, из уличките на Париж, в кафенетата, в изоставени апартаменти, чак до Рим и… неочаквания завършек.
"Онзи, който иска да си спомня, трябва да се довери на забравата, на онзи риск, какъвто е абсолютната забрава, и на онази красива случайност, каквато тогава става припомнянето. /Морис Бланшо/"
„Симпатично мастило“ (превод: Красимир Кавалджиев, 128 стр., дизайн на корицата: Люба Халева) е магичен роман в романа със заплетен сюжет и изкусно вмъкнати размисли за самоличността, интуицията, паметта и забравата. През 60-те години на миналия век начинаещият писател Жан Ейбен, алтер его на автора, постъпва в детективска агенция. Първото поверено му разследване е свързано с внезапното изчезване на млада жена броени седмици по-рано. Той тръгва по оскъдните следи от тънкото досие, но нишките се губят. Скоро напуска, ала заинтригуван от непроницаемата „афера“, продължава цели три десетилетия да издирва парчета от сложния пъзел и да запълва лист подир лист от книгата, която посвещава на мистериозната Ноел Льофевр, а може би и на потънала дълбоко брънка от собственото си минало. Постепенно изплуват имена, места, събития, епизоди. И белите полета в един живот, изписани сякаш със симпатично мастило, добиват контур, облик и цвят.
За автора:
Френският писател Патрик Модиано е роден през 1945 година. Автор е на 29 романа, издадени на 36 езика, немалко от тях и на български. Творчеството му е белязано от темата за отсъствието, за изчезналите близки, от надеждата да открие тяхната и своята идентичност. Особено място заема споменът за окупацията през Втората световна война. През 2014 г. Модиано получава Нобеловата награда за литература за цялостно творчество, присъдена „за изкуството на паметта, с което изучава най-неуловимите човешки съдби и вдига завесата над света на окупацията”. Постоянният секретар на Шведската академия Петер Енглунд го нарича „Марсел Пруст на нашето време”.
