„Хората си мислят, че са важни отговорите, но не е възможно да има отговори, ако не бъдат задавани въпроси“

Дебютният роман на Даниела Петрова, „Майката на дъщеря й“  се чете се на един дъх. Сюжетът е толкова интригуващ, че не ти позволява да оставиш книгата. Определям романът на Даниела Петрова като невероятно литературно изпълнение, което засяга темата за човешките взаимоотношения и морални устои, за силата на вярата и куража да преодоляваме препятствията по пътя си.

„Как е възможно да изкупиш вината си заради нещо, което не си искал да направиш?“

„Майката на дъщеря й“ е книга за водовъртежа на живота. По ирония на съдбата, пътищата на главните персонажи - Лана, Тайлър и Катя се преплитат, което ги довежда първо, до най-страшното - смъртта, за да стигнат до най-хубавото и чакано нещо в човешкия живот – раждането на нов живот. Романът още изначално задълбава в темата за силата на разрушителната любов, от една страна, и от друга, че понякога липсата на такава води до самоунищожение...

 „Голяма част от живота ни зависи от случайни , а понякога и от не съвсем случайни незначителни и важни, щастливи и трагични събития“

 

Даниела Петрова определено изненадва и провокира към размисъл – къде сме, защо сме тук, на къде сме се насочили и в името на какво и кого. Много дълбок и до последно загадъчен, това е роман за истината, любовта и силата на прошката. И това не е всичко, в „Майката на дъщеря й“ много сериозно се засяга темата за мястото на рационалния егоизъм и за правото на всеки един да търси своето спасение и място.

Писателката е сурова към читателите, като не предоставя и момент на отдих от картината, която рисува, но която в действителност съществува във всеки един аспект. На какво е готова една жена в името на това да стане майка и кое я води по пътя към борбата за реализиране на мечтата? Веднага ви казвам, при главната героиня Лана, водещото не е толкова разумът, колкото желанието, интуицията, чувството и стремежа. И това се оказва нейната успешна комбинация.

„Майката на дъщеря й“, е както урок по обич и по обричане към (не)роденото дете, така и урок за комромисната любов и търсене на спасение единствено в самия себе си. Това е роман за търсеното равновесие и най-важното – за разрухата, породено от изгубената идентичност.