„Няма по-висока планина от собственото ни неверие в себе си. И по-дълбоко море от собствените ни страхове. Когато спрем да се вглеждаме в другите, ще се намерим“
„За бавното живеене и насладата от живота“ е произведение, трудно побиращо се в определени граници. Това е книга, притежаваща свой пулс и носеща в себе си сърце. Това е наръчник за Книгите и Хората и за умението на всеки един да измерва темпото си на живеене и действие спрямо собствените си сили и стремежи.
Признавам, че не подходих с големи очаквания, вземайки книгата на Светлозар Желев в ръце и поради тази причина тя чакаше своя ред и ме наблюдаваше от лавицата с натрупани за четене книги още от самото й излизане. Пълна грешка! Сега смело и категорично мога да заявя, че „За бавното живеене и насладата от живота“ ме сграбчи още с първия ред за гърлото и повярвайте, дълго още ме държи подвластна на емоциите и настроенията, които носи със себе си.
„За да станеш истински бърз, трябва да намалиш оборотите. Бързината сама по себе си не значи нищо, ако накрая води до загуба“
„За бавното живеене и насладата от живота“ отваря широко погледа на читателя за съществественото и истински значимо. Забелязали ли сте, че животът винаги е някъде другаде, но не и в настоящия момент? В повечето време отмятаме поглед назад в спомените за нещо вече изживяно или бягаме напред в бъдещето все едно може да контролираме и/или моделираме пътя си...И не осъзнаваме, че единственото, което се очаква от нас е да проявим малко усилие, да преодолеем собственото си недоверие и страхове, за да стигнем до щастието, което всъщност е скрито в детайлите.
Книгата на Светлозар Желев отправя много приятно, фино и същевременно категорично послание към читателския кръг. Изгубихме се в непрекъснатото бързане и забравихме да следваме естествения ход на движение на нещата и като че ли най-важното , което ще забележите от страниците на книгата – изгубихме лекотата да живеем без да си създаваме предварителни очаквания.
„Който владее паузите, владее мелодията“
Авторският кръг, участващ в създаването на „За бавното живеене и насладата от живота“ предава своята лична и индивидуална рецепта за вървене в и с времето. В книгата няма да намерите една с една – еднакви история, но въпреки това, текстовете приятно плавно се допълват един към друг, отвеждайки читателя до заключението, че животът е значително по-хитър и по-висш от всеки един от нас и той най-добре знае кога и как да нарежда картите на събитията. От нас се иска просто да намерим своята собствена скорост на живеене и да се доверим на времето.
„Човещината и емпатията са най-големите дарове на четящия човек. Всяка страница е равна на година опит“
